АТЕЛИЕ С ГРАДИНА И ПРОЗОРЕЦ-Ника и Трендафила

Това, което напоследък ни вълнува е новото ни ателие ,което ни подтикна да правим нови и различни неща. Тях мислим
да покажем на изложбата... това че пред името Пластелин също стои АТЕЛИЕ е приятната игра на думи ,която се получава.
И да си го кажем направо, текста не трябва да е толкова сериозен, нито пък ние да сме толкова сериозни. Само момента
на творене е сериозен...

Изложба "Три в Едно" - Графика, илюстрация и пластика

Студентите от програма „Пластични изкуства” и магистърска програма „ Илюстриране и графични технологии” представят колекция от книги за деца, графики и пластика.
Облечете новите си дрехи, сложете широка усмивка на лицето и заповядайте...да празнувате с нас!
Ще има балони и бонбони...!

Откриване: 20.05.2011 г. - 18:30 ч.

НБУ, випуск 2006-2010г

специалност "Сценография"
откриване 29.04.2011
начало 18:00 часа

Изложбата е на Дипломни работи на Сценографи от класа на Елена Иванова . Темите на дипломните работи са : "Дамата с Камелийте" - драма, данс спектакъл, съвременна драма, " Травиата" - класическа опера, "Сън в лятна нощ" - проекти костюми, "Къщата на Съдята", "Мизантроп" . Ръководител на всички дипломни работи е Елена Иванова.

"Целувки от Валтава", изложба на Росен Марковски

 13 - 27 АПРИЛ 2011
Откриване 19:00

Както в живота, така и във всяка рисунка, запечатала определен миг или спомен, има нещо видимо и друго, което можем единствено да почувстваме или усетим, но не и да опишем.

"Фотографиите с масло" на Росен Марковски със заглавие "Целувки от Валтава"
са прякото му желание за съхранение на тази емоция по време на неговото
Австро-унгарско пътешествие.

Неговите платна представят настроението на града, видяно през хората по улиците и вътрешното му пътуване през различни лица, настроения и места. "Целувки от Валтава"-една "картичка", спомен от пътуване, която ни кара да се усмихнем и да помечтаем за Пътя.

Александра Рамирез

Откриване на 13 януари от 19:00 часа в ателие ПЛАСТЕЛИН
Abyss


“Because sometimes the only path to take is the hardest one to walk”








Питали са ме – как издържаш да гледаш толкова дълго и продължително в Бездната? Как да отговоря на това? Мракът винаги е бил част от мен, призраците и демоните също. Те обитават кошмарите ми, хилят се ехидно от някой ъгъл или пък иронично се подават от рамото на някой познат. Предупреждават ме и ме съветват. Подиграват се и си играят с мен. И аз ги уважавам. Обичам ги и ги мразя. Но те не могат да стоят мирно вътре в мен – искат да излезнат навън, да бъдат показани пред света, да бъдат нарисувани. Приемат нечий човешки облик, олицетворявайки греха, злобата и лицемерието, тъгата, похотта. Навиват вътрешния ми механизъм и опъват нервите до степен на скъсване. Подлудяват ме и ме водят. Но не трябва веднага да скачаш от водопада в черната бездна, дивашки грабвайки четката, нацапотвайки моментното обсебване. Да изгубиш контрол е най-лошото, коета може да се случи. Нещата трябва да се осмислят и претеглят преди да бъдат направени. Търпение и достойнство. Да, трябва да бъдеш търпелив с демоните, но и да не се оставяш да те водят за носа. Те могат да те научат и да ти дадат ужасно много на още по-ужасна цена. Затова е по-добре да отчупиш малко от залъка, а останалото да сготвиш сам. И по този начин, освен, че ще научиш повече, ще си и много по-свободен. Ще запазиш достойнството си на силен човек. Трябва да изградиш една прозрачна тежка стена около себе си и да не прескачаш границата. Не следвай демоните твърде надалеч или ще пропаднеш в Бездната, достигайки абсолютния й край. А там има само празнота. Една чиста, истинска празнота, наречена Нищо.