НЕПРЕДВИДИМО ПРОЗРАЧЕН

(Хетерохронни инсталации)
ПЕТЕР ЦАНЕВ
22.03.2010
01.04.2010

Хегемонията на глобалната техноцивилизация принуждава изкуството да оперира с изцяло непознати режими на визуалното. Образите се превръщат в повърхности на концепти, а не на тела и обекти (по Flusser). Изобретената от Дюшан естетика на отчуждаването, базирана върху постпредметната формула на редимейд, единствена в дългосрочен план през 20 век съумява да акумулира нови форми на договаряне, които успяват да запазят недостъпен художествения обект.Сред изобилие от стратегии, обвързани с дематериализирането на обекта, художниците, свързани с глобалната арт сцена на 21 век, работят преди всичко с нагласи и очаквания,които ангажират психологическата активност на еманципирания зрител (по Ranciere), като участник в откриването на творбата. Нематериалната естетика на отчуждения обект е заменена от нематериалната естетика на невидимия и бързо разпадащ се контракт.Отчуждената формула на еманципирано участие има за цел да превръща неолибералното спекулативно изкуство в постоянен дистрибутор на несигурност. Предизвикването и контролирането на естетическа несигурност функционира като форма на нематериално производство, която предпазва изкуството от присвояване. Недостижимият обект на индустриалния модернизъм е заменен от прозрачния и неуловим зрител на алтермодерното (по Bourriaud), постоянно подвижен, изплъзващ се и запазващ своята независимост посредством генериране и консумиране на временни и непредвидими субективности. Неуловимият зрител не може да бъде центриран или закотвен в обитаваната от него течна жизнена среда (по Bauman). Неуловимият зрител е като прозрачен екран, който не може да бъде прелъстен и задържан задълго от спектакъла, който му предлага пост-медиумното (по Krauss)сътояние на изкуството, защото именно непредвидимата прозрачност на този зрител е основната медия на същото това изкуство.
Непредвидимо прозрачен е проект, който изследва надменността, която зрител и творец могат да понесат едновременно, не когато споделят една и съща идея за изкуство, а когато преживяват една и съща ситуация на хетерохронно отчуждаване към всички форми

Линк към "ПРОГРАМАТА"
Линк към Standart News
Линк със снимки от изложбата

Пътят на сенките

Янко Владимиров Велков\Янеца\

Миг
Състояние на духа
Смърт
Последен стих преди смъртта
Ръката се движи и следва духовете на ума
Потапя китайската четка в бурканчето с туш и рязко се спуска върху девствеността на листа
Повтаряемост
Процес
Безкрай
Митология на ежедневието
Разпъване на времето
Пак жест
Удар за довършване на въображаемият противник
Вместо кръв -туш
Следи от извършеното престъпление
Рани върху кожата на съществуването
Борба за надмощие
Съзерцанието не е действие
Миражи от несъщесвени истини
Пак жест
Потапяне в потока на кръвта
Обагряне
Отсичане
Провал
Саморазпъване
Следи от живот върху хартиен носител
Възможност за реванш
Ти и ти
До безкрай в схватка на смърт и на живот след смъртта
Безнаказан процес
Любопитството ви е удволетворено

10 февруари

Дискусионен клуб „На тясно” представя:

Рамбо 13

Трети фестивал на лошия вкус

„Смърт в София”

През февруари един призрак броди из София. Призракът на Апостола. Обесеният фундамент да си българин. Недокоснат от разлагането и времето. Бьорн Андерсен влиза, като рус дякон в Пантеона. Със счупен врат и отворен ковчег. Народът, като венециански турист следва прекрасното. Рамбо-13 се ориентира по миризмата на нетление. Звярът изпада в транс и пророкува: проблемът не са чорбаджиите, колаборационистите в небесната йерархия на Отоманската империя, проблемът е днешният – манталитета на дребния и среден бай хуй, неподатлив на отвлечени, обединяващи фикции. Културният тероризъм подгрява турското робство в казана на лайфстайла. Генералът умря, да живее Генерала. И само Левски!

Сняг се сипе на парцали, на Шипка всичко е спокойно, що ще чиниш ти зимъска?

Ела в ателие Пластелин – сряда, 10 февруари от 18, 00 часа. Започваме с киноавангард от апостолските времена. Националната революция, свободата води народа – важното е, че е по цици. Следва – за пръв път в Пластелин – паяци, змии и пъдпъдъци. Корпоративният Джон Рамбо чете поезия и проза. До първа кръв. О, майко моя, родино мила, защо тъй жално, тъй милно плачеш? Джон – ти си вече андрогин, а Дърк Богард превзе Венеция. Елате на топло в ковчега, защото през февруари в София е студено и смъртта е навсякъде. Патриотизмът винаги е готик -  за вашето добро настроение – ebm, индъстриъл, дарк-фолк и всякакъв друг димитровградски декаденс.

Участват: Рамбо 13 feat. приятели.

Визия, инсталации, пърформанси, кино: Венцислав Занков, Марица Колчева, Явор Боянов, Александър Ангелов (Холандия), Продан Марков, Пламен Стоилков и Алекс Иванов, който се натиска с три поетеси.

Поезия, проза, bdsm, турбо-готик и постмодерно шаманство: Мария Вирхов, Силвия Томова, Добринка Корчева, Марица Колчева, Ditta Black, Румяна Райкова, Дете Кафка, Иво Цанов, Диана Коленцова, Лъчезар Лозанов, Калина Миланова, Данаил Досев, Сандра Хофман, Васил Прасков и др.

На фестивала ще има премиера дългоочаквания нов филм на Рамбо 13 „Кенгуруто Иван Иванов, което наеба Лиляна Стефанова”

Музика: dj лоша изненада

Водещ: Продан Марков

Начален час: 18:00 – до 19:00 Марица Колчева пуска филми. Публиката гледа и не вярва на очите си.

Четенето и останалият траш започват след това. Моля не носете в залата замразени, термично обработени или живи пилета – опасно за живота. Информация – на място!

Спонсори: Дружество на садо-мазохистите патриоти „Райна Княгиня”, клуб „Змийско екоравновесие” и  Фондация за изучаване на сексуалните практики в Османската империя „Лукино Висконти”

Този път няма да спрем тока в квартала, за да не се спънете в ковчега или настъпите питона. Но нищо не обещаваме!