Блог на Фондация "Ателие Пластелин": графика

Откриване на 25 май, 19:30 часа

Oткриване 25 май, 19: 30
до 9 юни
"Казвам се Марио Валентинов Ангелов и съм роден на 14.02.1979г. в град Дупница. Интересът ми към рисуването започна още в детските ми години, когато прерисувах анимационни герои и герои от комикси. Завърших Химически Техникум, със специалност: Биотехнологии. Открих, че рисуването ми се отдава съвсем случайно, тъй като хората около мен се занимаваха това. Започнах да се занимавам малко по-сериозно преди 5-6 години.
Във всяка свободна минута, когато не бях на работа се занимавах с рисуване и по-специално - графика. Интересът ми към рисуването се разрастна още повече, след като опознах творбите на старите майстори – Караваджо, Рембрант, Арчимболдо, Дюрер и т.н. Но това, което наистина ме привлича е сюрреализма. Затова едни от моите любими съвременни художници са Зджислав Бексински, Салвадор Дали, Лори Литптън и др.
Част от моето вдъхновение идва от емоциите на хората около мен. Другата част идва от моите чувства и фантазия, свързани с тези хора. Смисълът на някои от картините е да покажат на хората тяхната собствена мизерия и непреодолимото им его, а целта е да разчупим тяхното сиво и скучно ежедневие.

Откриване на 4 април
27 април- закриване

Серията картини, които представя изложбата са част от един по-мащабен проект, който предефинира човешката чрез изразните средства на изобразителното изкуство. Във формат рисунка – текст - формула творбите са своеобразни изчисления, които отброят човешките състояния на духа и калкулират ново измерение - материалност.Формула за изчисление на абсолютната стойност е основата на една от картините от която тръгва разсъждението за граничните състояния на човека, между живота и смъртта и нивръща към истинския и дълбокия смисъл на това, което сме като хора. Думите не очертават пъстра мозайка на преживявания, а единствено маркират посоката на разсъждение. Тяхната функция е да се промъкнат в съзнанието с тревожния въпрос за смисъла на моя, твоя, нашия живот досега. Когато всичко е в мига на неговото безвъзвратно приключване, какво можем да кажем за себе си? Какви заставаме пред себе си и как изглеждаме в свършилата вече перспектива на нашите цели, емоции и желания? Това е провокацията на изложбата, която не разчита толкова на разказа за преживяното, а на събуждането на личното преживяно на всеки един зрител. Затова всяка от картините - главни действащи лица споделя и страда за различни неща, от един и същи текст извлича различен смисъл, за да помогне на зрителя да се ориентира в емоциите, някога усетени по един начин, а по-късно и по-мъдро осмислени по друг.