"Ефигения” 24 (четвъртък) март: 19:30 часа

Идея и изпълнение: Маргарита Петрова
Драматург: Веселин Рад
Художник: Здравка Кантарева
продължителност:60мин.

  15 и 24 (четвъртък) март: 19:30 часа 

Цена 10лв.

The Strawberry Finns @Ателие Пластелин

Подробности

Ние сме направени от въздух, но никога от вода.
Понякога и от захарни пръчици.
Ние сме Храбрият оловен войник, Пепеляш, Лудият Шапкар и Ламята.

Александър Евтимов-Шаманчето или Лудият Шапкар /перкусии/вокал/ - през свободното си време не умее нито да чете, нито да пише, нито да говори, а дори не може и да сънува,
но владее изкуството на висшата математика и поправя космически кораби. Целувал е два пъти през живота си жаба, но твърди, че на жабата никак не й е харесало. В крайна сметка взима правилното решение да стане музикант. Единствено и само от съжаление ние го взехме при нас.


Ламята или Господин М. /бас китара/китара/вокал/ се затруднява да ходи, както и да диша, но много добре съумява да хвърля череши по случайни минувачи. За него се твърди, че когато кихне, го чуват чак в Южна Америка. Намерихме го кацнал на един клон, силно уплашен от един агресивен жираф – скубещ косите си. Беше изключително жалка картинка... и го приютихме.

Константин Кучев или Пепеляш /цигулка/китара/вокал/ беше останал и без нос и без уста и без очи и общо взето се рееше в Космоса като една безплътна плазмена маса от незнаещи какво да правят със себе си молекули. Честно казано, дори ни беше трудно да изпитаме съжаление, защото не знаехме как да го съберем. Веднъж за него казват, че счупил всички улични фенери в Плевен с едно много фалшиво „ла“ на цигулката си. Надяваме се, че ще има благоразумието да не го използва никога повече през живота си.

Иван Стоянов или Храбрият оловен войник /пиано/вокал/понякога-укулеле/ вероятно е най-достойният за съжаление член на цялата ни група. Опитва да се превърне в русалка, но всъщност е най-елементарна горила. Устата му прилича на пожарен кран, а едното му око е по-голямо от другото. Срещнахме го легнал на пода в един вивариум, облечен в роклята на майка си. Беше наистина жалък, но неминуемо чаровен и се смилихме над него.


Ние Четиримата се подвизаваме под името The Strawberry Finns.
Каква музика /ще решим/ да правим /не/ зависи /изцяло/ от нас. Зависи от настроението ни/атмосферното налягане в този ден/какъв цвят лак за нокти използва Иван и не на последно място какво сме сънували снощи.
Понякога сме се опитвали да правим jazz/bossa nova/trip-hop/blues/indie/alternative/avantguard/singer songwriter, но истината е, че нито един от тези стилове не ни е удобен, затова постоянно прескачаме ту, в единия, ту в другия.
Ако трябва да се опишем с няколко думи – опитайте да си представите музика, която няма НИЩО общо с Криско.
Ако при прочитането на горепосоченото изпитахте дори минимална степен на съжаление, ви предлагаме да се самосъжаляваме помежду си посредством музикална импровизация на 12-ти Март, от 20"00, Събота, в Ателие „Пластелин“.

The Strawberry Finns не носят отговорност за евентуалния ефект на музиката си върху Вашето здраве и психика!